Апостолът в живота на моето училище


/Есе/

„Човек е жив, докато има кой да го помни!”

Това, че днес сме тук, доказва, че пазим жив в сърцата си нашия Апостол – Васил Левски, жив във всеки от нас, в мислите, в чувствата и в делата ни.
Той е необикновен учител и съвременник на всички възрасти и епохи. Неговият пример ни дава надежда и днес - човек с чиста воля за общо спасение, скромен, всеотдаен, жертвоготовен. Презрял собствената си изгода, за да бъде Апостол.
       „Никой да не се води сляпо в работата си.”, съветва Левски, прозрял истината в един сложен и несправедлив свят... Ние, учениците, му вярваме и знаем, че без да вложим сърце и душа във всяко нещо, а в училище преди всичко в обучението си, няма удовлетворяващи резултати, няма постижения, няма творчество, няма успехи!
Дякона е казал: „Дела трябват, а не думи.” Ние, днешните ученици от ОУ „Васил Левски”, се стремим да продължим постигнатото, да го запазим и да   доказваме какво можем, вместо да говорим. Дълги години нашето училище е пример за това, как с любов и отговорност се постига това, което те подрежда до най-добрите, че успехите са там, където всички заедно се стремят към тях, подкрепят се, вярват в своите сили и си помагат.
Горда съм, че съм възпитаничка на училище, носещо името на Васил Левски. Име, което научаваме в детството си и което носим в сърцата си цял живот...Това, че Левски, който през 2007 г. е избран за „най-велик българин” на всички времена, е патрон на нашето училище, ни прави отговорни – да се стремим да учим, да се развиваме и да израснем достойни хора… С любов и грижа към себе си, към България, към народа си и защо не – към света…
Като  Апостола Левски……. Велик и вечен, вечен и велик!

Кристина Пламенова Дончева – 7 „в” клас