Подвиг или безумие е саможертвата

Подвиг или безумие е саможертвата? Когато си задаваме този въпрос, ние се питаме нужно ли е наистина да дадем живота си за някакъв идеал или бихме били по-полезни със своите дела, докато сме все още живи?

Без много да се замислят някои хора биха казали, че саможертвата е безумие, че да жертваш живота си в името на много други хора, за своята вяра, за своя народ, за кауза, която си приел за своя цел в живота или дори за смисъл на своето съществуване, че след като от край време хората търсят всевъзможни лекове за болестите, които ги сполетяват, сам човек да рискува живота си е безумие, защото не можеш да бъдеш сигурен, че като жертваш себе си нещата ще се променят, че целта, която си следвал ще бъде достигната, че ще има смисъл или резултат. Сигурно тези хора биха казали, че в миналото, при всички битки и войни, които историята помни, воините, които са заплащали с живота си свободата, независимостта и честта на своя народ, са нямали нищо за губене. Но напротив, и те са имали близки, семейства, майки, които са ги родили и отгледали.

Нека за момент се върнем в годините, когато българите са били под турско робство и си представим един баща, който рано или късно ще умре и има деца, за които животът ще бъде ад, ако робството продължи, то какво му остава, освен да спаси бъдещето на своето поколение. И не само мъжете, много жени, много майки са били готови да пожетрват себе си, за да спасят децата си или своите близки, или просто някой от народа, за да живеят те един по добър живот. Всички онези известни личности от нашата история като Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Волов и много други незапомнени герои или, за жалост, забравени, когато са се жертвали те са вярвали дълбоко в своите идеали и са осъзнавали своята саможертва. Както е казал Левски: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си”, много говорят и думите на Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...”. Ние трябва да се гордеем с такива българи, които са дали живота си за нас, за родината, за да има българи и България, за да сме свободни днес. И не само в нашата, в историята на всеки един народ има такива герои.

И в минали времена, и в наши дни да се отречеш от себе си, да забравиш всичко, което ти е било скъпо, и смело да изложиш на опасност, да жертваш собстения си живот в името на другия, за чуждото благо, за общото благо, е израз на огромна нравствена сила, подвиг, геройство.

Силвия Йонкова, 7б клас
ОУ „Васил Левски”
гр.Разград