История

 ” На всички, които през годините с дух и вяра живяха, учиха, твориха и оставиха късче от себе си в този храм на знанието!”

       Годината е 1909. Съгласно новоприетия Закон за народната просвета първите три класа на гимназията в Разград се обособяват в самостоятелна учебна степен – прогимназия. Така на 1 септември 1909 година се открива Разградската мъжка прогимназия, чийто наследник се счита днес училище “Васил Левски” в Разград.

     Началото е трудно. Новото училище се чувства почти изгонено от хубавата сграда на гимназията. За класни стаи са му предоставени стари и неудобни общински и наети частни сгради. Малкото учебни пособия са отстъпени на гимназията. Учениците – 356 души, са разпределени в 10 паралелки. Учителите са 13, част от които едновременно преподават и в гимназията. През следващите няколко години паралелките се увеличават на 12.

     Дълги години един от главните проблеми на училището е липсата на подходяща учебна сграда.

     Най-после през 1926 година е взето решение за построяване на ново голямо училище непосредствено под парка “Лес”. Проектът е изработен от архитект Любен Динолов от Русе, а изпълнението е възложено на предприемачите братя Стоеви. Изкопните работи започват още през лятото на същата година. Основният камък е тържествено поставен на 15 май 1927 година в присъствието на официални лица, ученици и много граждани. Със съгласието на Н.Ц.Величество училището приема името “Цар Борис III”.

     На 20 септември 1930 година новото просторно и най-голямо в града училище отваря врати. То разполага с 15 учебни стаи и с още 12 други спомагателни помещения – библиотека, трапезария за бедните ученици, стая за репетиции на “Музикалната китка”, Театрален салон, който е най-големият и представителен в града и се ползва от цялото гражданство.

     През месец май 1935 год. в двора на училището са засадени 150 различни иглолистни и широколистни дървета и храсти. През 1939 година е построен и открит плувен басейн.

     В първите години на откриването му в ОУ “Цар Борис III” учат около 500 деца от първи до седми клас. Постепенно се налага тенденция към повишаване на броя на учениците. Тази тенденция е запазена и днес.

     По решение на Учителския съвет със Заповед на министъра на Народното просвещение професор Станчо Чолаков от 29 май 1945 година училището получава ново име – името на Апостола на свободата Васил Левски.

     В периода след 1958 година училището се утвърждава като едно от елитните училища в Разград и региона. В него се назначават учители с добра научна и педагогическа подготовка. ОУ “В. Левски” си извоюва авторитет и се утвърждава като базово. Но учебната сграда не може да побере нарастващия брой ученици. През 1967 – 1968 учебна година вече функционира и разширението на училищната сграда.

     През учебната 1980 – 1981 год. започва обучение първата група 6-годишни първокласници по системата на ПГО (Проблемна група на обучението) под ръководството на академик Благовест Сендов. През този период са постигнати много добри резултати в учебната и възпитателната работа с учениците.

       По решение на Общинския комитет на БКП – Разград, на 11 септември 1989 год. ЕСПУ “В. Левски” се обединява с ПМГ “Акад. Н. Обрешков” и става ЕСПУ ПМП “В. Левски” в базата на ЕСПУ “В. Левски”. Официален документ за обединението не е връчен на ръководството на училищата и такъв няма открит в архивите. През учебната 1990 – 1991 год. ЕСПУ ПМП “В. Левски” се разделя на ОУ “В. Левски” и ПМГ “Акад. Н. Обрешков”, които остават да ползват една и съща сграда и до днес.

       На 31.10.1994 год. училището е прието в Европейската мрежа от училища, утвърждаващи здраве и получава сертификат за участие в ЕМУУЗ.

     От 1995 год. ОУ “В. Левски” е одобрено от МОНТ за училище с ранно чуждо езиково обучение.

       През учебната 1998 – 1999 г. е открита за първи път футболна паралелка от пети клас и специализирана паралелка по изобразително изкуство в първи клас, а

от 1999 – 2000 учебна година стартира и паралелка в първи клас по математика и информатика.

   В годишните отчети на училището с право се акцентира върху извода, че ОУ “Васил Левски” е учебно заведение с утвърдени традиции, натрупан опит, добре подготвени кадри, които непрекъснато повишават квалификацията си в съответствие с променящата се роля в учебно-възпитателния процес – да бъдат не просто източник на учебна информация, а консултант и партньор в процеса на усвояване на знания и умения, които да помогнат на всеки ученик в бъдещото му личностно израстване и реализация в живота.

     И днес приоритет на педагогическия екип в училище е да съхранява добрите традиции и да осъществява необходимите и разумни промени. Стремежът му е да превърне учебното заведение в място, където децата да живеят пълноценен живот, а училището да бъде ценност като съдържание, като институция и като жизнена среда.

     Училищните ценности са изградили собствен, уникален облик на ОУ “В. Левски”, а многообразието на училищния живот чрез културни, спортни и други изяви утвърждава чувството за принадлежност към учебното заведение у всеки ученик. Години наред училището завоюва първите места в областните олимпиади и състезания по отделните учебни предмети и успешно защитава името и честта, както на училището, така и на областта, на национално ниво. Изключителни успехи училището постига и в областта на спорта – гордост за училището са неговите лекоатлети, футболисти, баскетболисти, шахматисти… Със своя изключителен певчески талант Симона Статева също допринася за издигане авторитета на училището и на града ни.

     Доброто училище се създава с дух, воля и вяра в мисията на българския учител, създава се и се укрепва с труд и любов към децата. Това не са стандартни измерения за успехите, потенциала и значимостта на учителския труд за обществото. Но те със сигурност са мотивите, съхранили възрожденското в българското образование, формиращи младото поколение на новия век. Градили години наред авторитета на училището, докосвайки се до успехите му, преподавателите винаги носят неговите традиции, духа на първите и успехите на всички, преминали през новата му история. Защото всеки от тях ежедневно оставя в детските сърца частица от себе си, от своята духовна същност и се преражда във всеки, търсещ доброто, детски поглед.

                                             

Из “Историята на ОУ “В.Левски” – град Разград