ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ„Н.Й.ВАПЦАРОВ", С.СЕЛАНОВЦИ,ОБЛАСТ ВРАЦА
СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО-ВРАЦА
ОБЩИНА ОРЯХОВО
КМЕТСТВО СЕЛАНОВЦИ
ЧИТАЛИЩЕ „САМООБРАЗОВАНИЕ 1894"-СЕЛАНОВЦИ
Статут
Национален конкурс на малките Философи
„Малкият принц"


I  ЦЕЛ:   Да  се  даде   възможност  за  творческа  изява  на  нестандартната  детска философска мисъл, провокирана от вечната мъдрост на „Малкият принц'' по едноименното произведение на Антоан дьо Сент Екзюпери
II. РЕГЛАМЕНТ:
1Право на участие: имат всички ученици от II до VII клас, прочели произведението
на Антоан дьо Сент Екзюпери „Малкият принц", разделени в две възрастови групи:

  1. I група: от II до IV клас
  2. II група: от V до VII клас

2.Етапи на провеждане: Конкурсът се провежда в два етапа:

I етап — написване на съчинение на тема: "Възрастните са наистинаневероятно странни..."

II етап -„Среща на малките философи" -в с. Селановци от 01 до 03 април 2014г. (пролетната ваканция)
Класираните участници за втория етап пишат сьчинение в обем до 2 ръкописни страници, за 2 астрономически часа, noедна от следните мисли на Малкия принц, която ще бъде изтеглена в деня на заключителния етап:
Елия Георгиева Христова- трети „б” клас е класирана на първия етап


„Възрастните наистина са невероятно странни....”

(Съчинение)

    
Аз съм едно обикновено дете и като всички деца на тази земя идвам от своята далечна планета, която е една  от всичките планети във Вселената. Всеки от нас със сърцето си избира пътя, по който да мине. Пътуваме през много планети, срещаме различни хора, водим различни разговори, плачем или се смеем с всеки и така научаваме мъдростите на Вселената.
Заедно с Екзюпери се отправих на невероятно пътешествие. По пътя към Земята минах през много астероиди, звезди и планети.  Посетих  астероид Б-612 - дома на малкия принц. Тогава той ми разказа колко е бил странен престоя му на Земята. Разказа ми, че възрастните били необичайни в сравнение с нас – децата.
Малкият принц сподели, че възрастните са странни. Повечето са суетни;   вършат безсмислени неща; смятат, че владеят нещо, което не може да има собственик; нямат воля да спрат дори да знаят, че не трябва да го правят. Малкият принц ми каза, че възрастните харесват числа. Измерват годините със цифри, а на моята планета годините се измерват по идеи, по добрини, по знания, по спомени, по щастието, по видяните комети, по победите, по сънищата за своята мечта, по прегръдките с любими хора.
Често възрастните на планетата Земя вземат решения с ума си, а не със сърцето си. Вечно са погълнати от работата си. Нямат време за важните неща - да се смеят, да играят, да се забавляват. Сякаш възрастните са загубили усмивката си по пътя към  старостта. Забравили са детските си мечти- да построят машина на времето, да създадат лекарство, което да излекува всички болести. Заменили са  ги с мечти да си купят кола, къща, вила; да работят по-добре платена работа. 
По пътя към старостта децата губят себе си и се превръщат в намръщени, сериозни и забързани възрастни хора без мечти, без усмивки и игри.
Понякога възрастните трябва да излязат навън и да погледат нощното небе, за да си спомнят откъде са дошли. Да се върнат мислено на своята планета и да погалят своите любими същества.
И когато се върнат отново на Земята да са децата, които преди години са дошли. Онези, които се усмихват на цветята, на звездите, на мелодията, която дъждът пее в есенен ден, на цъфналите дървета и детския смях. Така възрастните ще станат щастливи, усмихнати и мечтаещи.