В ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ

В междучасието е пълна лудница. Първите пет минути е мъртва тишина, защото повечето ми съученици отиват да навестят приятелите си от другите класове или да си купят закуска. А след това, когато всички са в стаята, започва шумотевица, защото всеки иска да каже нещо на другаря си.

Но днешният ден е по-различен. След часа по английски език не се случва обикновеното. Всички стоят кротко по местата си и гледат бялата дъска. Извъднъж в дъската се отвори нещо като портал. Отвътре се виждат различни неща като: картини, певци, писатели, войни, държави, топки и др. Всички тръгват любопитно към дъската, затова ги следвам. Влизат в портала към войните, където наблюдаваме сцени от руско-турската освободителна война. Малко по-късно отиваме в света на изкуството, където разглеждаме  едни от най-известните картини и скулптори. След това преминаваме през порталите на спорта, езиците, математиката, писателите и певците. Ставаме свидетели на много известни творци и творби. Последният портал, който виждаме е Вселената. Съзираме безкрайния открит космос, неоткритите планети и галактики. Но изведнъж приказката свършва. Порталът ни засмуква. И отново се озоваваме в класната стая, седнали на чиновете пред бялата дъска, а часовникът отброява последната минута на междучасието. В същия миг влиза госпожата.

Не знам дали е фантазия, кратък сън или истина! Но няма да забравя видяното. Винаги ще ме преследва въпроса “Защо другите изглеждаха зомбирани?”.

Ася Росенова Андреева

 VI“А“ клас 13 год.